ПОТАПЯНЕ : ТЯ | Изложба на Йохана Траянова. Рецензия
В центъра на столицата, в подземното културно пространство “Бобина”, през изминалата седмица бяха представени и изложени няколко фотографии, които издигат душата над “Триадица” 5 и изобщо над земната повърхност. Фотографиите, които те карат да изгубиш представите за време, пространство, тежнения и ежедневен етикет, този път решиха да разкрият пред българите онзи метафизичен свят на женската душа.
Дали творението е по-важно от твореца? Чия “концепция” вижда публиката - тази на първоначалната идея или тази на видоизменения резултат вследствие на процеса? Отговорът е и двете. Присъствието на твореца внушава у публиката първоначалните идеи, заложените представи за финалния облик на самата изложба. Но ето, че Божията ръка преработва платното (в случая полароидната снимка чрез емулсията - процесът отвъд и във разума) и пред очите на хората се появява онзи белег, който е търсен от автора, но е получен уникално и своенравно. Така че да - творението е по-важно от твореца, тъй като то го преодолява и възприема нематериален облик. Но когато творецът ясно съзнава това и смирено работи с божествените похвати на природата, тогава Божеството издига човека и му отрежда достойно място до собственото му творение.
Това явление наблюдаваме и тук. Г-жа Йохана Траянова може да се гордее със своето творение, защото тя го носи смело в себе си, след като си е извоювала, чрез смирение и упорит труд, Божествената благодат. Малцина са творците в съвремието, които могат да се похвалят с подобно нещо.
Въпреки желанието да се констатира един факт - че жената стои редом до мъжа и не му отстъпва в душевните аспекти - и да се отправи послание към обществото, всъщност е постигнато много повече. Фотографът е уловил връзката между женския характер и ботаническите цветове. Уловен е мостът между човешката душа и Божието творение - природата. Кой друг може да се похвали с това? Кой може да каже Аз заснех женствеността, улових Ева в моята Сила 1? Според мен Траянова е постигнала това и още много други, все немислими за фотодокументалистиката, постижения.
Нека дадем още няколко примера [имайте предвид, че са заснети от мен, без професионална техника, затова трябва да се разглеждат само като един блед очерк].
Жената се създава в Борба, поражда борби и потушава такива. Но борбата в собствената ѝ душа не бях виждал до сега толкова кристално ясно, колкото тук. Светлината, призоваваща тъмнина, желаеща да напусне първоначалния извор, но също и да остане, заиграваща се със своята поквара, но изпепеляваща всичко скверно, е в основата на този мотив. Дуализмът на Митра получава светлата пелерина на дълбоките цветове.
Жената има нужда от, но и излъчва Закрила. От ляво надясно наблюдаваме: нуждата - крехкостта, свежестта, девствеността; търсенето - юношеските години, първите допири до мъжа, съпричастността; излъчването - вече съграденото семейство, част от общността, спокойната смърт след като плодът на нейната утроба е запазен.
И мотивът, който ме впечатли най-много. Манията на жената, която сама е избрала да промени конотацията и разглежда думата позитивно, придавайки ѝ нов облик. Манията да притежаваш свобода, манията да имаш собствен път, по който да поемеш, манията да се влееш в облаците, да твориш, и… Забелязахте ли? Ако не, то Мания 2 ще ви го покаже отново. Детето, новият дух, новият живот, победата над смъртта - това движи жената от определена възраст до края на живота ѝ.
Ето как Траянова показва на обществото, че жената е преди всичко Дух от съвкупности и преживявания, но нейната цел е една - Семейството и Наследството. Защото тя, подобно на едно цвете, разгръща истинската си красота и цъфти само тогава, когато застане на своя душевен престол и създаде Живота - продължението на нашата планета, природа, на самите нас и на нашите надежди.